36
ЩОМ ВРАТАТА ХЛОПНЕ
Вратата хлопва!
От туй,
което за съдба си мислил,
на живота вихърът
извлича те навън.
Подскачаш, удряш се
и спираш в първия
отсечен и полегнал пън,
срещнал с острите си ръбове
очуканата ти въздишка
на отминалия сън!
Всичко като миг премина,
като мълния животът прелетя,
жегата, дето те застигна,
всичко претвори
в изсъхнали цветя!
Той животът сух е,
кратък,
хрупкав,
вятър лесно го върти,
за надеждите повехнали,
за несбъднати мечти
вече времето нарежда
вместо трелите любовни
тъпаните на вбесените души!